Индийска притча за Очакванията от Хорхе Букай

(разказана от Хорхе Букай в интервю за в-к "Труд")

Нали знаете, че разказвам истории, ще ви кажа сега една за двама индийски гуру. Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият - само двайсетина.

Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю - отвърнал скромно младият. - Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше.
- А мислиш ли, че преподаваш по-добре? - продължил да пита възрастният.
- Не, най-добрият учител в света си ти! - казал младият съвсем чистосърдечно.
- Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? - не спирал да задава въпроси старият учител.
- Разбира се, че с възрастта. - отговорил младият.
- Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди, а моите - само една шепа? На което младият гуру отвърнал:
- Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого...

...

Един ден една жена като излизаше от дома си, видя трима старци с дълги бели бради, седящи срещу нея. Тя не ги познаваше, но им каза:-Не мисля, че ви познавам, но сигурнo сте гладни. Моля ви, влезте у дома и ще ви дам нещо за ядене.-А децата в къщи ли са? - попитаха я те.-Не, излязоха- отвърна им тя.-Тогава ние няма да влезем.След обяда, когато децата се върнаха от училище, жената им разказала за случката с тримата мъже.-Иди им кажи , че сме се върнали и ги покани да влязат- казаха те на майка си.Жената излезе и покани тримата мъже в дома си.-Ние никога няма да влезем заедно- отговориха те. И един от старците поясни:-Неговото име е Богатство- каза той, посочвайки един от другарите си. После, като посочи другия, добави:-Този е Успех. А пък аз съм Любов.После допълни:Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде в дома ви.Жената се върна и разказа на семейството си случилото се.-Колко странно!- възклихнаха децата.-Е, понеже ни е паднал случая, нека да поканим Богатството.Майката обаче не беше съгласна.-А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си.Тогава най- малката, Рафи, която още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред спелтечи:-Искам Лубов, искам Лубов...Родителите, намерили се обезоръжени пред тази детска невинност, решиха и майката излезе да покани Любовта.Любовта се надигна и се запъти да влезе в къщата. Другите двама обаче също станаха и го последваха.Озадачена, жената попита Богатството и Успеха:-Аз поканих само Любовта. А защо и вие идвате?Тогава тримата старци й отговориха в един глас:-Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта,там където е Любовта,там са и Богатството и Успеха.Моето пожелание към теб, който сега четеш тези редове, е :Ако имаш терзание, пожелавам ти мир.Ако имаш съмнение, желая ти обновено упование.Ако имаш умора или си съсипан, желая ти разбиране, търпение и сила.Ако си уплашен, желая ти обич и кураж.Стойността на една личност винаги се измерва с щастието, което тя дава на другите.

По пътя с Бог

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче , че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О,боже,Ти някога ми каза, че след като Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах , че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам."
Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!"

Вятърът и Цветето - Мъдра Приказка за Любовта

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!

Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да пречупиш...

~ . ~ . ~
Автор - Олга Безимянная
Превод на български - Melisa