КАКВО ЩЕ БЪДЕ

Дали ще бъде есен златокоса
или сурова ледовита зима,
уханна пролет или лято босо,
когато вече няма да ме има?...

Навярно пак зеленоока пролет
с дъха си ще стопява ледовете,
ще се обичат птиците във полет,
ще се целуват южно ветровете...

Или ще бъде знойно, смугло лято
с небе – необозрима звездна люлка,
ще бъде пълнолунна нощ, в която
край мен ще мигат хиляди светулки...

А може би във есенна позлата
ще диша с натежала гръд земята,
а аз ще вдигна длан, за да помахам
след закъсняло щъркелово ято...

Навярно ще е зима оголяла,
с воал, съшит от снежни пеперуди.
Душата ми, преди да е изтляла,
със снеговея лудо ще се люби...

Когато и да е – ще го приема.
Единствено се моля на съдбата
да ми остави – ако може – време
да изживея всичко на земята
и да си тръгна от живота с песен...
А после – все едно дали е зима,
дали е пролет, лято или есен...
Тогава просто няма да ме има...
Румяна Стоянова

Katty1959