Индийска притча за Очакванията от Хорхе Букай

(разказана от Хорхе Букай в интервю за в-к "Труд")

Нали знаете, че разказвам истории, ще ви кажа сега една за двама индийски гуру. Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият - само двайсетина.

Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю - отвърнал скромно младият. - Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше.
- А мислиш ли, че преподаваш по-добре? - продължил да пита възрастният.
- Не, най-добрият учител в света си ти! - казал младият съвсем чистосърдечно.
- Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? - не спирал да задава въпроси старият учител.
- Разбира се, че с възрастта. - отговорил младият.
- Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди, а моите - само една шепа? На което младият гуру отвърнал:
- Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого...

...

За да живееш мъдро, закони има много.
Но само два от тях зачитай строго:
1. Ти по-добре гладувай, но глупости не яж!
2. И по-добре е сам, отколкото с глупак... (Омар Хайям)

Правилата на живота Ви:

·               Яжте повече ориз .

·               Давайте на хората повече отколкото те искат и го правете от чисто сърце .

·               Научете Вашето любимо стихотворение .

·               Не вярвайте на всичко, което сте чули , не изразходвайте всичко, което имате , не спете докато не се почувствате уморени .

·               Винаги, когато изговаряте "Обичам те" , имайте точно това предвид .

·               Винаги, когато казвате "Извинявай", гледайте човека в очите .

• Вярвайте в любовта от пръв поглед .
• Никога не игнорирайте сънищата си .
• Обичайте от душа и страстно, дори и да Ви боли, защото това е единственият начин да изживеете живота си пълно .
• Разрешавайте всичките спорове с чисти средства, без да оскърбявате .
• Никога не съдете за хората по техните роднини.
• Приказвайте бавно, но мислете бързо .
• Ако Ви зададат въпрос, на който не искате да отговорите, усмихнете се и попитайте: "Защо Ви е нужно да знаете това?"
• Помнете, че и най-силната любов и най-големите достижения се съпътстват и с най-голям риск .
• Позвънете на майка си . Ако не можете, поне помислете за нея .
• Казвайте "Наздраве" винаги когато някой киха .
• Ако сте загубили, извлечете си поука
• Помнете 3 правила:
• Уважавайте себе си
• Отнасяйте се към всички с уважение .
• Бъдете отговорни за всичките си постъпки .
• Не позволявайте малък спор да стане причина за прекратяване на приятелството .
• Винаги, когато сгрешите, направете всичко възможно да поправите грешката.
• Усмихвайте се, когато говорите по телефон, разговарящият насреща ще го усети.
• Оженете се за човек, който обича и да побъбри, защото като остареете ще разберете, че умението да побъбриш ще бъде най-цененото качество, което ще намирате у хората .
• Прекарвайте известно време в самота.
• Приемайте промените, но не изменяйте на ценностите си.
• Помнете, че понякога мълчанието е най-добрия отговор.
• Четете повече книги и гледайте по-малко телевизия.
• Водете добър и честен живот. Когато остареете и започнете да си спомняте миналото, ще можете да се насладите отново.
• Вярвайте в Бога, но заключвайте по-добре колата си.

 

·               Добрата атмосфера в дома Ви е важна.

·               Правете всичко възможно, за да е домът Ви спокоен и хармоничен.

·               Ако сте се скарали с някого от близките си, опитайте да решавате с него само текущите проблеми.

·               Не дълбайте в миналото.

·               Четете между редовете.

·               Споделяйте знанията си. Това е път към безсмъртието.

 

·               Бъдете нежни към нашата Планета:

·               Бъдете естествени. Слушайте зова на природата.

·               Занимавайте се само със своите работи.

·               Не се доверявайте на партньора си, ако той/тя не си затваря очите когато се целува.

·               Поне веднъж годишно посещавайте място, където не сте били никога.

·               Ако печелите много пари, давайте за благотворителност. Това е най-голямата награда, която може да Ви предостави съдбата.

 

·               Помнете, че понякога и неуспехът е от полза.

·               Запомнете хубаво всички правила, за да знаете как да ги нарушавате най-добре.

·               Помнете, че най-добрите отношения са тези, при които любовта ви един към друг е по-важна от необходимостта да сте заедно.

·               Съдете за висотата на своя успех по това, от което се е наложило да се лишите, за да го достигнете.

·               Отнасяйте се към Любовта и нейните плодове с най-пълна решителност, но без да очаквате твърде много в замяна.

(посмъртно)

Дали ме виждаш – там, отгоре?
Дали ме галиш с облачета пухкави?
Дали ми шепнеш с повея на вятъра
или ми се караш с бури?
Остана си далечен,
толкова далечен!
И истински не те усетих..
Почивай , татко, в мир , унесен
в хубав сън, изпълнен със цветя!
А аз ще те обичам все така – наоколо,
в усмивка детска,
в птичите криле..
Ти няма да си само спомен –
ти ще живееш вечно в мен!
Научи ме на нещо..приживе –
да съм добър човек
и прошки да мълвя,
да обичам силно,
да раздавам себе си,
но не ме научи как
да утеша скръбта..



elrisha

Защо са крехки мъжките сърца...

ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА...

ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ

Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни.
Не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш -
вземи се в ръце!

Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни.
Не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!

Когато в живота огромен
не спира при теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!

Георги КОНСТАНТИНОВ

...

Един ден една жена като излизаше от дома си, видя трима старци с дълги бели бради, седящи срещу нея. Тя не ги познаваше, но им каза:-Не мисля, че ви познавам, но сигурнo сте гладни. Моля ви, влезте у дома и ще ви дам нещо за ядене.-А децата в къщи ли са? - попитаха я те.-Не, излязоха- отвърна им тя.-Тогава ние няма да влезем.След обяда, когато децата се върнаха от училище, жената им разказала за случката с тримата мъже.-Иди им кажи , че сме се върнали и ги покани да влязат- казаха те на майка си.Жената излезе и покани тримата мъже в дома си.-Ние никога няма да влезем заедно- отговориха те. И един от старците поясни:-Неговото име е Богатство- каза той, посочвайки един от другарите си. После, като посочи другия, добави:-Този е Успех. А пък аз съм Любов.После допълни:Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде в дома ви.Жената се върна и разказа на семейството си случилото се.-Колко странно!- възклихнаха децата.-Е, понеже ни е паднал случая, нека да поканим Богатството.Майката обаче не беше съгласна.-А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си.Тогава най- малката, Рафи, която още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред спелтечи:-Искам Лубов, искам Лубов...Родителите, намерили се обезоръжени пред тази детска невинност, решиха и майката излезе да покани Любовта.Любовта се надигна и се запъти да влезе в къщата. Другите двама обаче също станаха и го последваха.Озадачена, жената попита Богатството и Успеха:-Аз поканих само Любовта. А защо и вие идвате?Тогава тримата старци й отговориха в един глас:-Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта,там където е Любовта,там са и Богатството и Успеха.Моето пожелание към теб, който сега четеш тези редове, е :Ако имаш терзание, пожелавам ти мир.Ако имаш съмнение, желая ти обновено упование.Ако имаш умора или си съсипан, желая ти разбиране, търпение и сила.Ако си уплашен, желая ти обич и кураж.Стойността на една личност винаги се измерва с щастието, което тя дава на другите.

Писмо до Васил Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш... съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.


/автор: Златина Великова/

По пътя с Бог

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче , че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О,боже,Ти някога ми каза, че след като Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах , че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам."
Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!"

НА ТАТКО

Не помня кога за последно ти казах: „Обичам те”.

Не помня кога за последно, погалих с ръка

Косите ти бели,със мъдрост обкичени…

Не зная дали бях  добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка-

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка,

ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня,когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива-без страх,без сълзи.

Ти дал си ми много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам,че понякога плакал си скришно,

за моите болки – и търсил си лек.

Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда – дори,

когато душата на болка обричам,

да не показвам на никого мойте сълзи.

Не зная дали добра дъщеря съм ,

не зная дали се превърнах в Човек,

но знам,че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: „Обичам те”.

Не помня кога за последно погалих с ръка,

косите ти бели,със мъдрост обкичени…

Обичам те,татко, дори и когато мълча…

Липсваш ми!

Пепа Николова

ДА ДОКОСНЕШ КОСМОСА

Една ръка - там някъде, във нищото 
прокарва нежно пръсти по душата ти. 
Красиво е. Напомня на затишие 
след дълго изморително очакване. 

Мълчание облечено във музика 
разбива разстояния. Докосване. 
И този дъжд целуващ те по бузата... 
Прилича на...почти на омагьосване. 

Видения танцуват пред очите ти- 
в дъжда прелитат златни пеперуди. 
Пианото разказва за мечтите ти, 
а ти си някак стреснато-учуден, 
защото зад стените на душата си 
откриваш, че все още има смисъл 
да вярваш, да желаеш светлината ти 
във нечие сърце да се разплисне. 

Разхождат ноти-мисли по клавишите, 
слънца изгряват и залязват между другото. 
Но ти си тук, превърнал всички истини 
в мелодия целуната от утрото. 

автор: Innocence

TИХА НОЩ

Целувка последна, а после си тръгвам.
Затварям вратата, спокоен си ти.
Далеч от очите ти просто изтръгвам
въздишка горчива в солени сълзи.

Попита ме плача ли? Май те излъгах...
Аз вярвах, че силна съм. Просто лъжа.
Усмихнах се смело, когато си тръгнах,
но скърши се нещо и вечно тъжа.

Животът е гаден, но зная, че трябва
да стана отново и пак да вървя.
Любовният трепет внезапно ме грабва
и жар от копнежи в сърцето тая.

Целувам лъчите и залеза огнен.
Усмивка ти пращам с Луната дори.
Проклетата гордост...Дано си доволен!
Обичах те силно! Сега си върви...

ZABAVNATA

Опитвал ли си?

Опитвал ли си слънчевия диск
с ръката си протегната да стигнеш,
поел изпепеляващия риск
да изгориш в жарта му, без да мигнеш?

Опитвал ли си с немите звезди
да разговаряш в нощите си будни,
а хладният им блясък да мълчи
и с присмех на ума ти да се чуди?

Опитвал ли си пареща сълза
да пресушиш с една-едничка дума,
да вложиш в нечий поглед светлина,
дори когато всичко е загубил?

Опитвал ли си глътката живот
да съхраниш в сърцето на умиращ,
изправен пред отворения гроб,
без страх за свойта участ да намираш?

Опитвал ли си, даже да боли,
да пазиш свято своята човечност?
Не си успял ли, казваш? Не жали.
Спечелил си си правото на вечност.





ZEMELA

КАКВО ЩЕ БЪДЕ

Дали ще бъде есен златокоса
или сурова ледовита зима,
уханна пролет или лято босо,
когато вече няма да ме има?...

Навярно пак зеленоока пролет
с дъха си ще стопява ледовете,
ще се обичат птиците във полет,
ще се целуват южно ветровете...

Или ще бъде знойно, смугло лято
с небе – необозрима звездна люлка,
ще бъде пълнолунна нощ, в която
край мен ще мигат хиляди светулки...

А може би във есенна позлата
ще диша с натежала гръд земята,
а аз ще вдигна длан, за да помахам
след закъсняло щъркелово ято...

Навярно ще е зима оголяла,
с воал, съшит от снежни пеперуди.
Душата ми, преди да е изтляла,
със снеговея лудо ще се люби...

Когато и да е – ще го приема.
Единствено се моля на съдбата
да ми остави – ако може – време
да изживея всичко на земята
и да си тръгна от живота с песен...
А после – все едно дали е зима,
дали е пролет, лято или есен...
Тогава просто няма да ме има...
Румяна Стоянова

Katty1959

Най - хубавото на живота

Най - хубавото на живота е, 
че се преструва на случаен. 
Приемаш го за своя собственост, 
а всъщност в него си под наем. 

Уж ражда чувства и амбиции, 
а те отдавна са родени- 
и друг е плакал и обичал 
във някакво 
незнайно време. 

Най-хубавото на живота е, 
че не е пръв ,нито последен 
И уж е твой слуга безропотен, 
но просто може 
и без тебе. 

Непокорим е той .И вечен. 
А ти - 
искрица затрептяла 
между случайната ви среща 
и неслучайната раздяла . 

Георги Константинов

СЛАБИТЕ

Слабите плачат пред нас.
И ръкомахат. И викат.
Те ни нападат на глас.
И не прощават на никого.
Слабите гледат назад.
Търсят вина и причина.
Нашите грешки броят.
И са самата невинност.
Хванати като в капан
В тежките земни вериги-
гълтат без милост и свян
всичко.Но все не им стига.
В нищо не вярват. Не спят.
Гонят предатели скрити
Да ги разпънат на кръст.
Но не владеят душите си.
Дълго и страшно сами,
Те се нуждаят от сцена-
в гръб да забиват ками,
да се кълнат и изменят.
Злото е техния път.
Води ги право към ада.
Ала не могат да спрат
И да помолят пощада.
Слабите плачат от нас
и от света.Ако мине.
Като деца-до захлас-
И на преклонни години.

ВЕСЕЛИНА АТАНАСОВА

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.

Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!

Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.

Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.

Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.

Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.

Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Автор - Веселина Атанасова

Мъчен човек

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!" 
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря. 
Но във живота - ни лесен, ни лек - 
вече ми втръсна от лесните хора. 
Тях ще ги срещнеш на път и под път - 
не хора, а ангели същи небесни. 
Пълен със тях е и пъка светът 
от лесните хора. 
Те, хората лесни, 
ще дойдат край тебе, край мене, край нас 
и без да ги викаш. И в лесното само. 
В минутата лека и в лесния час, 
когато от тях нужда никаква нямаш. 
Празни и леки, със дух - пушек лек - 
те ще изчезнат в минутата съща, 
в която най-тежкият мъчен човек 
с най-тежките крачки внезапно се връща. 
С най-мъчната дума, с най-лютия лек 
ще дойде той раната в теб да затвори. 
Да, нека съм тъжен и мъчен човек! 
Влудяват ме леките, лесните хора! 

Д. Дамянов

Надежда

Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две-три думи, които си струват.
Късче вяра, в нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И пази ги, топло и нежно,
до когато вървиш по Земята...

Автор - alipieva (ЛЮБОВ)

БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ...

Бъди такъв, какъвто си... 

Не си артист в посредствена пиеса, 

не съчинявай глупави лъжи 

в стремежа си да те харесам. 

Не се прави на мъж велик. 

Аз съм жена (не съм от вчера). 

Със интуиция улавям всеки миг, 

когато преиграваш – се изнервям... 

Не ми шепни лъжливи чудеса! 

Да, романтична съм, но не наивна... 

Не ми разказвай – откога 

не си се срещал с хубост дивна! 

Наясно съм какво изпитваш. Знам... 

Държи ли се жената хладно, 

мъжът се чувства слаб и сам, 

започва да я иска жадно... 

Бъди такъв, какъвто си. 

Не се прави на обожател! 

Харесваше ми повече преди, 

когато те приемах за приятел... 

Румяна Симова 

НИЩО ПОВЕЧЕ

Каквото и да казват,ще повторя,

Че съм щастлив,че този свят е мой.

Отучвам се с глупаците да споря

И със страхливците да влизам в бой.

Греших и страдах,както са грешили и

страдали звездите в своя път.

И те умират,но намират сили,

Като звезди в простора да умрат.

Да изгориш, да се разпръснеш в искри,

Да се превърнеш в огнена черта –

Това е щастие! И друго аз не искам.

Не ми е нужно друго на света.

Георги Джагаров

ПЪТЕКАТА Е ИЗВЪРВЯНА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът-сбогом навеки!
Свечерява сега,свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всеки бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка-и ето го края!-
извървяна е тя,извървяна...
Какво с мене ще стане,не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко...и всичко загубих-
няма щастие,щастие няма!

Сам да бъдеш-така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби.-
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй,което цъфти-прецъфтява,
туй,което се ражда-умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.-
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

...Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни над житата
светозарната сребърна пяна...

 П.Пенев

Ти сън ли си?

Павел Матев

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Когато вече някой ден....

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш;
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.
Върви, обичана жена,
понесена во век в сърцето-
Луната ще е пак луна
и пак небе ще е небето.
В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина
в това, че ще остана тъжен.
Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал?
При мене който не е спрял,
не ме е само той ранявал.
Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...
За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.
Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност...
Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш.

Пеньо Пенев

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал

и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.

Евтим Евтимов

Непрозрачните мъже

Харесвам непрозрачните мъже.
Ония, дето трудно се предвиждат.
Мъжете със стоманено лице...
Със сърце,което девет порти крият.
Мъжете-войни,с поглед на орли.
С черти сурови, в битки закалени.
И на самотен остров със сто жени,
на своята,през зъби, да са верни.
По- грубите, по-дивите мъже....
не фини, нежни, със обноски светски.
А тия,що брадата им боде.
С ръце-въжета плели,а не плетки.
Харесвам непрозрачните мъже.
С характер на приспани урагани.
Такъв ми трябва,да ме отнесе,
от обичта за друг да не остане!

ria (Гергана Иванова)

ВМЕСТО ДУМИТЕ

Огледалото на твоите очи - стихове Мария Вергова

Вятърът и Цветето - Мъдра Приказка за Любовта

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!

Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да пречупиш...

~ . ~ . ~
Автор - Олга Безимянная
Превод на български - Melisa