Затварям вратата, спокоен си ти.
Далеч от очите ти просто изтръгвам
въздишка горчива в солени сълзи.
Попита ме плача ли? Май те излъгах...
Аз вярвах, че силна съм. Просто лъжа.
Усмихнах се смело, когато си тръгнах,
но скърши се нещо и вечно тъжа.
Животът е гаден, но зная, че трябва
да стана отново и пак да вървя.
Любовният трепет внезапно ме грабва
и жар от копнежи в сърцето тая.
Целувам лъчите и залеза огнен.
Усмивка ти пращам с Луната дори.
Проклетата гордост...Дано си доволен!
Обичах те силно! Сега си върви...
Няма коментари:
Публикуване на коментар