ПЪТЕКАТА Е ИЗВЪРВЯНА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът-сбогом навеки!
Свечерява сега,свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всеки бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка-и ето го края!-
извървяна е тя,извървяна...
Какво с мене ще стане,не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко...и всичко загубих-
няма щастие,щастие няма!

Сам да бъдеш-така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби.-
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй,което цъфти-прецъфтява,
туй,което се ражда-умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.-
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

...Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни над житата
светозарната сребърна пяна...

 П.Пенев