Дали ме виждаш – там, отгоре?
Дали ме галиш с облачета пухкави?
Дали ми шепнеш с повея на вятъра
или ми се караш с бури?
Остана си далечен,
толкова далечен!
И истински не те усетих..
Почивай , татко, в мир , унесен
в хубав сън, изпълнен със цветя!
А аз ще те обичам все така – наоколо,
в усмивка детска,
в птичите криле..
Ти няма да си само спомен –
ти ще живееш вечно в мен!
Научи ме на нещо..приживе –
да съм добър човек
и прошки да мълвя,
да обичам силно,
да раздавам себе си,
но не ме научи как
да утеша скръбта..
elrisha
Няма коментари:
Публикуване на коментар